Дългоочакваната сграда на Музея за изкуство на окръг Лос Анджелис (LACMA) на стойност 720 млн. долара е на финалната права след повече от десетилетие спорове. Проектирана от швейцарския архитект Петер Цумтор, бетонната постройка – сравнявана с магистрален виадукт или „амебична палачинка“ – заменя четири съборени сгради и ще приютява ротационна селекция от колекцията на музея с над 150 000 произведения. Строежът върху терен, богат на катран и фосили, разкри черепи на саблезъби тигри и доведе до оскъпяване с близо 100 млн. долара. Проектът предизвика и напрежение – Цумтор се дистанцира от „орязан“ вариант на дизайна, а дарители спориха за начина на експониране. Въпреки критиките, изпълнителният директор Майкъл Гован защитава визията, като новата сграда, кръстена David Geffen Galleries, ще отвори през 2026 г.
Отвън новата сграда на LACMA, David Geffen Galleries, наподобява футуристично „динозавърско яйце“, повдигнато върху бетонни подпори, с дълга „опашка“ от галерия, която преминава над булевард Уилшър и осигурява входове от двете страни на улицата.
Вътре, масивни бетонни повърхности и огромни прозорци заливат пространствата със слънчева светлина – спорно решение за музей. Главният изпълнителен директор Майкъл Гован защитава избора, твърдейки, че идеята е колекциите да бъдат „ясно в Лос Анджелис“.
Той поведе журналистите из извиващите се галерии, споделяйки истории за архитекта Петер Цумтор, който отсъстваше. Гован отбеляза, че елегантните кожени пейки са временни, докато пристигнат специално проектирани седалки от червено-кафява кожа, пълни с пера.
В отговор на критиките той заяви, че проектът е „експеримент“ и че истинската оценка ще дойде едва когато обществото започне да го използва.
Съпротивата срещу променящия се проект на Зумтор беше ожесточена. Критиците подигравателно го нарекоха „петното“ и протестираха толкова силно, че организираха алтернативен конкурс за дизайн и публикуваха цели страници във вестниците, за да изразят недоволството си.
Но за Гован новата сграда е повече от галерия. Той я разглежда като смела преосмислена форма на преживяване на изкуството – опит „да се преизобрети историята на изкуството за 21-ви век“.
В основата на концепцията стои идеята за „не-йерархичност“. Вместо постоянната колекция на LACMA да бъде подредена по епоха, география или вид изкуство, Гован казва на Зумтор: „Не искам никой да е отпред.“
Тази философия се проявява в архитектурата. Всички галерийни пространства са разположени на един етаж, в умишлено непредсказуема схема, която избягва линейни маршрути. „Самата сграда наистина избягва линейните истории или линейните пътеки,“ обяснява Гован. „Целта беше да се създаде нещо като разходка в парк, където всеки сам куратира своето пътуване.“
При откриването през 2026 г. първата изложба ще следва именно тази концепция. Тя ще бъде посветена на „музата“ на четири океана – комбинирайки средиземноморско изкуство с тихоокеанска колекция, която ще съпостави калифорнийски художници с японски творци.
Визията на Зумтор и Гован има и свои защитници. През 2019 г. актьорът Брад Пит присъства на обществено обсъждане, където похвали „майсторството на светлината и сенките“ на Зумтор и говори толкова страстно в защита на проекта, че един избран служител в крайна сметка му каза да „приключва“. По-скоро, Architectural Digest определи новата сграда на LACMA като такава, която предлага „кураторски провокации и предизвикателства към догмите на света на изкуството“.
Въпреки че журналистите по време на петъчната предварителна обиколка бяха учтиви, въпросите им ясно показаха, че критиките към новата сграда на LACMA не стихват.
В центъра на дебата стои практичността на бетонните стени – повтаряща се тревога, подчертавана в поредица от остри колонки на арт критика на Los Angeles Times Кристофър Найт. Найт, носител на „Пулицър“ през 2020 г. за критиките си към проект, финансиран частично със 125 млн. долара обществени средства, още през 2019 г. заяви: „Как ще окачите картини върху бетонни стени?“ Той нарече идеята „лудост“ и даде на сградата на Зумтор прозвището „Невероятно свиващият се музей“, отбелязвайки, че планираното галерийно пространство намалява по време на целия процес, в резултат на което новата сграда предлага по-малко място за експозиции от разрушените стари постройки.
Попитан отново в петък как кураторите ще окачват изкуство върху минималистичния бетон, изпълнителният директор Майкъл Гован не се притесни: „Може просто да пробиете стените,“ каза той. „Те са много здрави – можете да закачите дори асирийски релеф.“
При смяна на изложбите, обясни Гован, ще се пробиват нови отвори, а старите ще се запълват. Всъщност вече имало няколко видими кръпки по стените.
На въпрос дали постоянното пробиване и запълване няма да развали естетиката на гладките бетонни повърхности, Гован отвърна без колебание: „Това трябва да е като добър чифт стари дънки, които с времето стават още по-добри.“
А относно бъдещето на музея той беше оптимистичен: „Тази сграда може да издържи 500 години,“ заяви той.
–