Най-впечатляващо е колко деликатно сградата се вписва в градската среда. Тя не се натрапва като монумент, а по-скоро се усеща като интимно пространство за молитва.
Подобно усещане за възхищение може да се изпита и в църквата Темпелиаукио в Хелзинки. На пръв поглед скромна скална формация внезапно разкрива изсечено вътрешно пространство с купол, положен върху открита скала. Преходът от градската среда към тази „пещера“ е впечатляващ, а медният таван и меката светлина на свещите създават уникална атмосфера.
Чаената къща Boa Nova на Алваро Сиза в Португалия предлага подобно преживяване, разгръщайки се чрез внимателно режисирана последователност, която постепенно разкрива морето и пейзажа.
Най-силно ме впечатлява не само потапящият характер на тези пространства, но и способността им да „слушат“ средата и да разкриват нейната красота. Архитектурата почти изчезва, превръщайки се в рамка за пейзажа и режисирайки преживяването. Това създава кинематографично усещане, както при музея Chichu на Тадао Андо, където сградата е изсечена в хълм и размива границата между природа и архитектура.
В основата на моята работа стои човешкото преживяване. Проектирам чрез пропорции, движение и начина, по който тялото преминава през пространството – създавайки среди, които се усещат естествени, спокойни и живи. За мен архитектурата е едновременно силен момент и тиха част от ежедневието.
–